Тук, на село, отдавна неидвал,
вдъхна мирис на тор и земя.
Зърна слънцето – сякаш обидено,
то се скри зад баир и изтля.
Падна нощ, но студена, безмълвна.
Кукумявка из стар сеновал
с грозен крясък небето прокълна!
Блесна мълния – огнен кинжал!
И се вряза в липата сред двора –
да я сцепи, да я изгори!
Олюля се дървото, опора
в миг загубило – гръм го срази... ...