Пропиха се копнежите с неслучване.
Отидох да живея другаде –
и къщата ми опустя отвътре,
безлунна стана всяка сянка...
... А някога се къпех във желания
и вярвах още във мечти –
не ми достигнаха познания,
за да се вкопча в себе си с очи...
Сега съм разпиляна сред листата
и още в мен поличбата мълчи...
Не зная пътя, но ще тръгна... в тишината.
Знам, вървейки, ще срещна аз всички следи;)...