Често казваш, че в приказки не вярваш
и на чудесата почит не отдаваш.
Как да ти повярвам, че не сънуваш любимите очи
и всичко ей така подминаваш и забравяш...
Често казваш, че в предсказания не вярваш
и по пътя на гледачки не се спираш.
Сърцето си от счупване ревниво пазиш,
защото думите от страх презираш...
Често казваш, че не съществува любовта
и кълнеш се, че никога няма да обичаш ти.
Но тече по устната издайната сълза,
която за сметка на твоето мълчание крещи... ...