КРАЯТ НА ЦИГАНСКОТО ЛЯТО
Мръсна вълна на фъндъци тръска гъстата мъгла.
Ято късни пъдпъдъци в трънките се опетла.
Зайче в миг уши навири – и опашката си сви.
И по неговите дири хлътнах в жълтите треви.
През полето с три каруци тръгна старият катун.
Сурна вятърът папуци в неприбрания ластун.
Слънчицето тъй не грейна, и над крайните къщя
черна гарга – ненадейна, върху бряста запищя.
Връз небето полегато облак сив Луната скри.
Просто циганското лято днес потъна вдън гори.