Сякаш някъде загубих всичко,
сякаш, че и ти не съществуваш...
толкова далечен, че дори не те усещам.
Защо по-рано не разбрах колко малко струваш,
а безпътна пропилях години,
в които моята Надежда все те чака...
Една след друга в мен умряха
и Вярата, и Любовта,
единствено Надеждата остана
да крепи за мен света.
И живеех всеки ден с копнеж
и си преговарях последната ни среща. ...