Слънцето сега в кървави лъчи къпе се…
Денят умира, взима надеждите ни…
Идват звездите и сякаш с душите ни кичат дрехите си…
Ден подир ден, нощ не спират!
Пътят сега пред нас с тръни обсипан е
и можем ли ние напред да продължим…
Ръцете ни раздрани протягат се към вас, дръпнете ни…
Лицата ни, изкривени от гняв, окървавени от огнени лъчи са…
Борци, сега или никога, устните шептят…
Надеждите от теб, небе, ще си върнем и ще се борим…
Гневът, той там, всред нощите окичени, ще води ни…
Очите ни ще прогледнат и устремени напред ще се борим!