Лятото отива си,
след него тръгваш ти.
Намирам те в спомени
по-студен и от преди.
Протягам аз ръка към теб,
но пред мен - стъклена преграда.
Времето остави в плен
даже спомена за топлината
Надявам се да си щастлив сега,
че огънят превърна се в жарава
и бавно, бавно гасне...
Продължава..
И идва есента... и после зимата -
сезоните един след друг редят се.
Но споменът за теб остана
зад тази стъклена преграда.
© Калина Костадинова All rights reserved.