Стоя замислен във нощта
с поглед празен към звездите.
Мисля отново за любовта,
останала вече в мечтите...
Споменът за дъха ти сладък
провокира сълзите ми горчиви.
Допирът ти нежен го няма,
ала треперя от неговата диря.
На устните все още стои вкуса
от твойта целувка за сбогом,
оставила ме сам сред тълпата,
наранила ме дълбоко в душата...
Оставен в сянката на любовта - самотата,
отряза ми жестоко ти крилата...
Плътта ми в пожар от тъга гори...
Сърцето ми спира затворено зад ледени стени...
© Иван All rights reserved.