Jul 20, 2012, 9:43 AM

Краят на приказката 

  Poetry
478 0 2

 

 

Остави принцът белия си кон,

със който през шубрака бе пътувал.

Оставил бе назад богатство, трон –

принцесата да търси и събуди...

 

И ето че реши накрай пеша

да продължи във битката с шубрака.

Напредваше със тръпнеща душа –

и питаше се – тя дали го чака?

 

Да, тя го чака, въпреки че спи,

дори и повече от сто години!

Сърцето ù все още тъй тупти

и в своя сън очаква той да мине...

 

А принцът спря пред прашното ù ложе,

погали я със дланите си здрави...

Усети в този миг, че вече може

да я целуне, но... не го направи!

© Георги Ванчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??