Nov 10, 2009, 12:26 AM

Краят на розовите мечти на една депресия 

  Poetry » Humour
600 0 6

И тази нощ ще си осъмна

замислена в безмислени неща,

със утрото по-мъдра се събуждам,

но мъдростта не ражда чудеса.

 

Отдавна всички са заспали,

дали пък някой не сънува мен:

по фередже и гола, по пендари,

във огнен танц и боса по жарава,

или наложница, избягала от плен...

 

Какъв ли сън за мен да си поръчам:

че ти звъниш на входната врата,

брадясал и отчаяно посърнал,

но със шампанско и букет цветя,

или с билет  за остров Самоа,

а може би  ми носи чай

в леглото  принцът на Дубай...

 

Не ми се спи, не ми се и лудува,

за лудостта ще трябва страст,

какво ли толкоз хората сънуват,

че скърцат със зъби в екстаз.

 

Сърдито разумът над мен изпъшква:

- Стига с твойте глупави мечти,

тежък ден навънка се  разпуква,

пак ще се влачиш уморена с три торби

- Млъкни, че някой на вратата ми звъни...

 

 

 

© Ивон All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • не знам за съня ти, но ти пожелавам и на яве да видиш токлова добри неща .... успехи
  • Много ми харесва идеята. Стихотворението също.
  • Интересно
    А аз не помня какво сънувах...
  • Страхотно е!!!
  • Много оригинално!
    А...колкото до това....
    какво ли толкоз хората сънуват,
    че скърцат със зъби в екстаз.

    "Очи притварям и се питам:
    - Сънувал ли съм нещо?
    Чаршафите защо съм сритал,
    дали ми е било горещо?

    На хоризонта вместо слънце
    изгрява пламнал кръст,
    изпепеляващ всяка мисъл
    с горящия си пръст.

    Криле от пламъци във полет!
    Развяла огнена коса,
    отправила ми блеснал поглед
    стои една жена."

    Поздравления! Лека нощ и приятни сънища!
  • ...Бъдещето, може би!
Random works
: ??:??