Sep 8, 2020, 10:04 AM

Краят на щастието 

  Poetry » Love
1005 2 0

В мен са все сгушени две ръце.

И едно чакащо умиление лице. 

Прощално писъмце.

И умоляващо момченце .

 

 

До края бяхме скарани .

А после далечни.

Нечовечни.

Две съдби изплакани .

Две души разделени от далечната 

студенина ,впила се в нас.

 

Мълчим.

 

Търпим.

Едва студа да потушим.

 

И себе си виним ,че винаги сме далечни.

 

 

 

© Elena Bojinova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??