Краят настъпва
Краят настъпва
Луната огряваше нежно косите
на две изоставени вече души,
без капка надежда и с сълзи в очите,
съдбата я нямаше вече дори.
И бягаше вече от тях красотата,
отровена беше от болка и страх.
Наранена отдавна беше душата,
потънала в кал, мръсотия и прах.
Нямаше вече нежност и думи,
нямаше даже добро или зло.
Не се чуваха песни и струни,
всичко за тях беше черно петно.
Усещаха бавно, че краят настъпва -
душите спокойно изчезват в нощта,
не бе останало нищо и вместо "сбогом",
за последно забиха спринцовки в плътта.
© Ели Златанова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Ели, стихчето ти е много хубаво, а края направо ме довърши.Браво и ти пожелавам успех от тук на татък.
-
Много силен край ...поздравления за хубавия стих!
-
Много силно...Браво!!!
-
Много силно!" не бе останало нищо и вместо "сбогом",
за последно забиха спринцовки в плътта."
Много ми хареса лекотата с която се чете този иначе силен и тежък стих!
Браво!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
