Крепост
Моят дом - е моя крепост -
със блиндирани врати.
С две аларми под паркета
и с бронирани стени.
Всеки джам ми е с решетки
и с парче бодлива тел.
Нощем пазят ме брюнетки.
Денем някакъв козел.
Храня - куче вън на двора -
бял огромен алабай.
Щом подуши странни хора
да надава силен лай!
Под леглата имам пушки,
заредени със съчми.
Денонощно светят крушки
в тоалетните дори!
Две готвачки съм обучил
на стрелба и карате!
Ако нещо с мен се случи,
отговарят лично те!
Охранявам - превантивно,
даже близкия съсед.
Невестулка - да премине -
ще я гръмна с пистолет!
Взимам много крути мерки,
като в сливенски затвор.
Имам страх от шантонерки
и съпружески терор!
Моят дом, е здрава крепост,
тук треперя ден и нощ!
Как ми звъннат на звънеца,
грабвам кухненския нож!
Юри
Йовев
Октомври
2029 г.
© Yuri Yovev All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Да, Елка, опасал съм се с бодлива тел! 😀 Благодаря ти! 😊
-
Да не ти идва човек на гости, Юри! Браво, добре си се подготвил! Поздравления, много ми хареса!
-
Животът на кучето е толкова кратък за жалост. Има-няма петнадесет години. А после мрак и самота. Дерзай!
-
Да не е от някоя песен на Розенбаум или Шифутински ?
-
Генек, превеждай, макар че съм живял в Русия, не го разбрах напълно. 😊
-
😀😀😀! Хахахахаха! Деа, ще ме умориш от смях! 😀😀😀
-
Мариана, кво да ти кажа - късмет... 😀
Ивита, трудно е за един мъж да бъде в женски затвор. 😀
Искра, има много, много по-страшни от теб! 😀
Мастър, има изход от ситуацията: в реалния свят сред природата с някое куче. Знам го от опит. 😀 -
Е, не можах да се сдържа:
Ми напира стих лиричен
у прекрасната глава.
Юри, в къщата ти лично
идвам да го споделя
Да изпея две-три фрази
имах тази нощ мерак,
но внезапно ме налази
някакъв козел по мрак.
Две брюнетки ме втрещиха
с погледи - почти умрях.
Въздухът нагорещи се
и от ярост и от страх.
Някаква готвачка-нинджа
хвърля кухненски черпак.
Хубаво, че недовижда...
И ударих го на бяг.
Само, мисля, алабая
и без думи ме разбра
Ни веднъж не ме залая.
Мръвки ще му подаря!🍗🍗🥩🥩🍖 -
Между впрочем стихотворението сякаш е писано за мен. Домът трябва да си е крепост, защото иначе излизаш в реалния свят, който е опасно място. Разруши ли се, става зле.
-
Моят дом е моят затвор...Добре се посмях. Привет, Юри.
-
Мастър, смехът ти е - радост за мен! 😀
-
Отдавна не съм се смял така.
-
Пепи! 😀 😀 😀
Дистанционно ще се влюбя
във колежка в този сайт!
Крепоста си - ще загубя,
ще я дръпна в моя прайд! -
То се започва още от малки: дистанционно училище, дистанционни гаджета, дистанционни връзки... очаквам да разрешат и дистанционни бракове, само да видим как децата дистанционно ще се произвеждат. Иначе имаш ли си интернет - на един клик разстояние ти е целий свет!
Крепост, брюнетки и готвачки като прибавим, и щастието е пълно. -
Кети! 😊😊😊
-
Много веселяшко!
-
Деа, представяш ли си колко съм наплашен, че да се окопая така, и то от... айде да не казвам от кого. 😀 А всичко, което съм написал е чиста истина! 😀😀😀
А, алабая е готин! 😀 -
Ех, Юри, ми то- една серенада не може да ти направи човек
, че веднага го гръмваш
Така си се бронирал... брюнетки, готвачки, козел само алабая не ме притеснява. -
Мислителю 😀 взимай пример от мен - рано или късно ще почнем да живеем в крепости. 😊 Аз засега съм си добре, имам си брюнетки, куче, готвачки, дори един козел за всеки случай! 😀
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
