Страх безбожен расте в душата на тълпата.
Крепост горда, величествена, свята
свидетел е, уви, на безчестие зловещо.
Някога била е средище на велики битки,
гробница на славни войни.
Главата си не кланя още
под пасмината долна.
Издържала през векове и бури,
за да бъде опустошавана
от собствените войни,
забравили са те честта си славна,
поробени са в тъмна яма,
но не от ятагана,
а от приказка коварна
за небеса далечни
и облаците вечни.
Камъните си мълчат,
кучища ги препикават,
под тонове боклуци
отново закопават.
За това ли Кракра славно падна?
Градът му в боклуците да тъне,
в боклучарник да пребъде.
Пияни типове да се въргалят
там, където меч вековен с кръв е багрил!
Крепостта, с ужас тя ни гледа,
пита се тоз враг отде долита.
Историята славна от наркотици бива заменена,
а за домовете на герои място няма
в сърцата на поробените троли.
И така тя пуста стене
в покой, но не съвсем.
Концерт пореден приближава,
враг дрогиран главата си надига,
на цели полкове приижда
и мъртвите пробужда за поредната война,
но за жалост
врагът са собствените ù деца!
Безчестие и забрава ги зове
и като разрушителна вълна
върху славни кули отровата си бълват
и на мършата налитат!

30/06/11
крепост Кракра - джулай морнинг