Кресчендо

Jan 17, 2015, 7:17 PM

Poetry » Phylosophy

1457 1 20

Тя слиза от едно такси
и го дочаква в празна стая.
Горчива страст, сълзи накрая
и само полъх от парфюм
над глухонямото легло...
Такава им е любовта -
дете на гняв и безнадеждност,
тя няма дом и потекло,
любов безбрачна, безсиновна,
пред всички съдии виновна...
А съдниците ù - свирепи,
по нея хвърлят с пълни шепи ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Кресчендо

Want to read more?

Random works