Крещя, никой не ме чува,
сама съм, искам да умра,
никой не ме чува.
Всичко е черно, погълнато от мрак,
крещя, никой не ме чува.
Ще свърши ли някога тази болка?
Тази безнадеждност?
Или просто ще потъна в смразяващото езеро
на изгубените си мечти,
на разбитите илюзии.
Ще бъда ли някога свободна?
Давя се! Не мога да дишам!
Крещя, никой не ме чува!
© Жаклин All rights reserved.