Крещя насън, протегнала ръце
към теб в мъгла от невъзможности,
дочувам отдалеч, че ме зовеш,
но ехото разнася се тревожно.
Изгубя ли те, знам, ще се стопя,
ще заблестят в очите ми сълзи,
без дъх оставам, но вървя
и търся път след твоите следи.
Крещя насън, ала крещя без глас,
все по-далечно ехото отеква,
все по-горчиво между нас
се ражда още безнадежност.