Имам неистова нужда от теб...
Разтърси ме докрай, из основи...
С друг съм безжизнена статуя, лед,
а пред теб падат всички окови...
Болка неистова искам, до кръв,
във страдание чувствам живота...
В раните бъркай, сечи мойта плът...
Вместо любов аз желая Голгота...
Нека крещя и изпадам в несвяст,
нека кървя и се гърча във мъки,
болката в мен ще превърна в екстаз,
от насладата в теб ще издъхна...
Преоткрий по-коварни мъчения,
обуздай ме, затрий всяка мисъл,
преодолей ме, и без угризения
погуби ме, със страстна умисъл...
До безумност от теб се нуждая -
разрови ми до дъно душата...
обладай - да е твоя до края,
а след нея - владей сетивата...
По-неистова нужда аз нямам...
разпръсни ме из твоето тяло...
къс по къс захвърли ме в безкрая,
изгори ме... така ще съм цяла...
© Мила Нежна All rights reserved.