отиваш си
а вятърът ме пита
защо крещят вратите
незаключени
защо от извънредност
стъмва се
ме пита тишината
тръгваш
крещи любезната
чувствителност
зарива обич
непотърсена
с две капки
ихтиол във раната
кърви сънят
и си отива
..............
november, 2009
© Геновева Христова All rights reserved.