Разкъсани крила ми даде господ
и без да видя тръгнах да политна –
съвсем наивно втурнах се към пропаст,
а той ме хвана, сетне ме издигна.
Крила ми дал, но нужна ми е воля
и сила да закърпя, да зашия.
Че не за всичко трябва да го моля –
урок ми даде с тая орисия.
Човекът за да стъпва изтъкал е,
житейския килим под стъпалата.
А господ и конци, и стана дал е –
тъчем си ние пътя и съдбата!