С крила пришити на раменете крехки
не мога да летя и поря небосвода.
Не искам да повтарям стари грешки
и затова аз просто ще си тръгна.
Дори със камъче в обувка стара,
ще тръгна с горда вдигната глава.
Дори и боса, ще звъни по калдъръма
на стъпките ми тиха песента.
И вперила очи в небето още тъмно,
ще търся лъч на трепкаща зора.
Но блесне ли на слънцето сиянието,
ще зная, че не съм сама... не съм сама. ...