С вятър пролетен изгревът прекатури нощта
и е синьо, прималиво и искрящо небето,
преродено от писъка на щастливи ята.
А пък аз имам нов катинар на крилете...
В мен заключиха зима, отредиха ми мрак,
приземиха ме с тежки окови - напразно!
Няма как да закотвиш крилата душа -
тя минава през всички прегради желязни!
И ми носи на китни поляни дъха,
морски бриз, лъч от залез долитат в очите...
Съживена, отпила на дъгата от багрите,
ще раздам обичта си стократно във стихове.