Като изречена с болка молитва,
като нокти на отровен бръшлян,
дълбоко впити в разкъсана стигма,
чак до последния дъх съм призван
от нещо, дето в кръвта ми вилнее
и пие сетната капка живот
и всичко, майко, прилича на нея –
убива ме гняв… стаен и жесток.
За мене свещ ще запалиш ли, мале,
в онзи разплакан от болките храм...
там всеки пламък от горест е жаден
за милост, а тя е зъл ятаган, ...