Криле за прегръщане
На Александър
Аз съм някъде там. (Даже всъщност съвсем да ме няма.)
Във небето ти цял ден се скитам. (А нощем при теб се завръщам.)
Отеснял бе просторът. И под старата схлупена стряха
за летене ръце не ми трябват. А крилете не са за прегръщане.
Имам триста слънца. А пък всъщност едно ми е много.
Все е късно за мен да се уча без въздух да дишам.
Ти си някъде там. И изобщо не си като хората,
с изкривени и страшни лица. И с очи като всички.
Аз съм някъде там. Хоризонтът препъва се в себе си.
И подслушва онези мълчания, спящи винаги в тъмното. ...