Крилете са мокри, капят сълзите,
сърцето го няма, ореола изтри се.
Душата красива, личи отдалече
из мрачните хора – отлитам си вече!
Ангел съм с рани дълбоки,
не приличам на онези от рая.
Слизам от високо и потънах вече.
Там долу да видя какво е!
Да погледна раните в ада
дали приличат на ангела грешен?!
Да видя дали ореола заслужих
... или късно е вече.