Сляп китарист съм, без перце и струни,
китарата е просто къс дърво.
И тишината пламва, помежду ни,
изгаря сетни късчета добро.
Пианото без глас е просто мебел,
и пианист съм глух и без ръце.
Соната – сбор от звуци непотребни.
Погребва прах – останки от сърце.
И време е, лудешка окарина,
чертае път под морните нозе.
Гори мостове. С вятър ще замина.
Крилете само никой не ми взе...