С зеници морни не успявам
да срещна твоя светъл лик,
в неземно щастие изгрявам,
когато светне звучният ти ник.
Без жал блажени мигове търгувам
за думи, от перото разпилени,
в нелеп театър се преструвам,
играейки гротески изкривени.
В словата ти се претворявам,
отрекъл скверния копнеж,
пречистен, низ лиричен ставам,
когато вдъхна полъха ти свеж. ...