Върволицата от дни е невъзможен пасианс.
И съдба човешка скрита е зад всяка карта.
Всеки миг остава жив във нас,
в спомена за нейната усмивка сладка.
Миналото шепне в звуците на тъмнината,
зад която няма шанс за свежо утро.
Независимо дали в града или в селата,
хората зачеват думи мъртви.
Чистите души се връщат рядко...
Заедно за малко – капка време.
Колкото да чувстват тъпа болка.
Колкото последно ,,сбогом” да си вземат.