Ти идваш и в ръцете си ми носиш
сапфирно-синьо от студа навън.
Посипваш във косите ми снежинки,
с дъха си топлиш мойте пръсти
и огън лъха от студа ти.
Напразно!
Измори ме злата вещица,
която ме приспа с вретенен връх.
Гранатово-червени са въпросите,
натрупани през стогодишния ми сън.
Една полярна нощ не вярвам да ни стигне
да съживиш с целувка устните ми... ...