Мелодия в главата ми върти се.

Тихи звуци ехтят в душата и сърцето ми.

За кратко спрях да дишам.

За секунда забравих коя съм всъщност.

Защо усещам, че нещо в мен напира

и не ме оставя на мира?

Чувствам как очите ми се пълнят с сълзи.

Но не искам да плача!

Не искам да показвам слабостта си!

Не искам!

Искам да съм господарка на самата мен.

Но това възможно ли е? - питам се от онзи ден.

Усещам как малко по малко губя контрол над себе си.

Усещам как кристална сълза по лицето ми нежно се стича.

Но не искам! Не искам да показвам слабостта си!

Малко по малко,

без да искам, кристални капки от очите ми се стичат.

А аз не искам и продължавам болката си да отричам .

Аз съм силна, все това повтарям.

Не искам да показвам слабостта си!