КРИВА НИВА

... когато сън не ме лови в нощта над кривата ми нива,

и даже в дългите треви щурчетата не ме приспиват,

и впервам поглед дълбоок в тавата на луната кръгла,

и знам, че там ме вика Бог, ала на мен не ми се тръгва,

отлагах низ добри неща, що трябваше да ми се случат –

да съм добър съпруг, баща – сълза във мъжката ми участ,

с мръсници хлебец да не ям, да бъда праведен със всеки,

и своя път да найда сам! – загърбил кривите пътеки,

да вляза – чист и през калта, в писателската своя ниша,

и книгите си да чета! – преди в несвяст да ги напиша,

да питам – от какво тесто си месил сянката ми жива? –

кажи ми, Господи, защо ме водиш в тая крива нива...

13 октомврий 2024 г.

гр. Варна, 5, 25 ч.