КРУША ДАЛЕЧ ОТ ДЪРВОТО
НЕ ПАДА...
Тъй казваше някога моята баба:
"Круша далеч от дървото не пада!"
Чак след молитва разчупваха хляба -
още го виждам в ръцете на дядо...
Бури отнесоха старите круши,
след тях избуяваме - диви издънки.
Кръвта уж говори - никой не слуша,
а нивата тъне в къпини и трънки.
Дивото гоним в пространство и време,
а уж се катерим умело по склона. ...