May 30, 2008, 7:31 PM  

Кръчма 

  Poetry » Phylosophy
792 0 8

                Здравей,  Животе,

нека аз на твойта маса поседя и позволи ми да реша

кога да си отида.

Сервитьорка ще е моята съдба 

и няма да подвие колене.

- Сервирай,

   от всичко ново ти носи:

   скръб и болка ,радост и копнеж,

   не ме жали,

   даже и не питай,

   от всичко ме накарай да опитам!

...............................................................................

   Накрая...

                сметката ми донеси.

   Побързай!

Повече аз тук не ще се върна  и дълговете друг ще трябва да плати.

Навън ти знаеш кой ме чака:

    Онази, с неуморната коса!

    Сега...

            Прощавай!

                   Аз се наседях.

 

© Борислав Пелов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??