Кръчма е душата ми,
надпис „Отворено” на вратата виси.
Всеки идва, „поръчва” си чувства ,
счупва ги смело на пода,
а аз оставам… да мета.
Мета до свойта „полунощ”,
от утрото до залеза – и все така.
Ръцете ми стъкла попиват,
болката във мене реже ,
а раните от снощи още стоят.
Сълзите потичат.
По гърдите ми слизат. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up