Меричка (Мери Попинз)
718 2544
Jul 13, 2006, 12:45 AM

Кръг 

  Poetry
604 0 7

Денят съзира
трепетно нощта,
едва, когато тя
Мечтите му раздира.

Брегът приспива
луднала Вълна
в мига, когато тя
сърцето му залива.

Молбата ми до Бога
и до безкрая е една:
Не си отивай,
моля те, звезда.

Във тихата ми стая
на пръсти влез -
едва, когато ти си тая,
защото Те желая.

Дори затуй, че В
ярката шетня
на всеки
следващ ден
не ще изгаряме
във пламък
жив, от прелестната
нощ роден.

Не си отивай...
Но вярвай - идва
следващата нощ
безлунна,
Макар и с ярката звезда -
ще те залее луднала вълна
и пак брега
приспивно ще целуне.

11.07.2006г.

© Мери Попинз All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??