Jan 28, 2014, 9:18 PM

Кръг 

  Poetry
526 0 2
Невидим пясъчен часовник
брои троха подир троха
от счупените ми надежди,
от стритата на прах душа.
Тече си времето, лечител
на всичко в сивия живот.
Минават седмици, години...
Минава онова "Защо?"
Ех, страници от календара -
безмълвни есенни листа...
Политат с вятъра и галят
потиснатите сетива. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йордан Ботев All rights reserved.

Random works
: ??:??