Apr 28, 2012, 12:44 AM

Кръговрат 

  Poetry » Phylosophy
520 0 1

 

Кръговрат

 

Всичко безвъзвратно се променя,

шансовете идват и отлитат

и как да имам сила надежда да намеря,

щом желанията ми в тъмното се скитат.

 

 

От грехове почерняла е душата

и вали във нея безспирен пак порой,

грешен съм и грешен ходя по Земята,

търсейки така мечтания покой.

 

 

И оглеждам се и диря го,

но нито го съзирам, нито е и там,

и знам, че няма да го имам,

той остава си неосъществим за мене блян.

 

 

И чакам, чакам безнадеждно съдбоносен дар,

а времето във бяг жесток минава,

то знае, че само на себе си е господар,

и шансовете малко са, но все пак ги дава.

© Данаил Генов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Нов талант.Какьв кьсмет че те открих и че публикациите са само две за да не врь6там много назад.Момченце!Талант си и 6те те следя занапред с интерес!
Random works
: ??:??