kina (Ракина Радева)
54 933
Jul 21, 2009, 9:02 PM

Кръговрат 

  Poetry » Landscape
649 0 7

Над Витоша се спуска вечерта.

Грижовна нощ със топъл шал загръща

на пладнината морната снага.

И Черни върх за сън глава отпуща,

шуми приспивно старата гора.

 

Реката със пенливите води,

родила се високо в планината,

ромони, сякаш приказки реди

и пее свойта песен чудновата -

със Искър ще се срещне във зори.

 

Плегърнал с обич бистрите води,

поема Искър своя път далечен,

ще мине през поля и пладнини

за да се влее в Дунава всевечен,

разлял широко тихите води.

 

Получил щедър дар от планините,

понася Дунав мощните води -

ще ги разлее долу в низината,

та да се слеят с морските вълни.

А после ще се върнат с дъждовете.

 

 

© Ракина Радева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??