Dec 22, 2018, 10:10 PM
Кръговрат
Думите
умират като мухи
върху ролка тиксо,
останали недокоснати
от ничие ответно чувство.
Чувствата ти
са невидими
без перспективата
на онзи поглед,
достигащ отвъд очилата,
крепящи се на върха
на ледения нос на Земята.
Земята
продължава обиколката си
по вечните коловози
на рутината,
без да спира на знака
с онзи вдигнат палец,
с който се опитват да я спрат
онези, лудите.
Онези, лудите
отдавна загасиха огъня
на домашните котлони
и търсят храна
в думите.
Кръговрат.
© Надежда Тошкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Адмирации! Самата аз съм дете на думите!
-
Действително е така, Стойчо. Думите се произнасят, но и се разчитат с чувство. Те просто са служители на емоциите.
Благодаря Ви за прочита! -
Трудно се жонглира със словото... Преди всичко е трудно за зрителите, които лесно подлагат на съмнение енигматични послания! Нали думите са мъртви без чувства?!
-
Интересна игра!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
