Най-старата любов не остарява.
Расте дълбоко - с корени безсилни.
Лицето й след плач се разкрасява.
Животът й от зимите извира.
Най-първата любов е все последна.
Тя като сянка дебне зад гърба ни.
В очите ни припалила копнежи,
с отблясъци се връща във съня ни.
Най-бялата любов - хилядоцветна,
наивно мъдрости ни изговаря.
И стига само пак да те погледна,
за да си спомня, че не те забравям.