Jan 2, 2020, 11:28 PM

Кръговрат 

  Poetry » Phylosophy, Other
447 1 4

Завръщане отнякъде далече,

напукани петите не боляха -

посоката бе толкава потребна,

че устните вода не пожелаха.

Посрещането - майка и бащица,

уханието - на любов и мъка,

все още кретат, а  на следващата пролет

дали ще ги заваря двама тука?...

Щастливи мигове - година нова,

а гърлото започва да ме стяга,

въжето се навива вероломно

с годините - живот дали остана?...

 

Вратата хлопна, втурна се засмяно

едва проходило щастливото момиче,

захвърли си мечето на земята

и гушна ме, защото ме обича.

За миг забравих старците си мили,

надеждата отвори ми очите,

едно дете изпълни тишината

и тежестта олекна във душите.

И аз разбрах - животът ни не свършва,

през този кръговрат ще минем всички,

а малкото проходило момиче

ще бъде дъщеря и майка, и старица.

 

 

 

© Геновева Симеонова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??