А тази сутрин хладно е. На лакът
полегнал е на покрива дъждът
и тънки клони, като с пръсти щракат,
а гроздето в лозницата е кът.
Защо тогава вятърът пиян е?
Навярно днес за лятото скърбѝ?
На слънцето се моли да остане
и тъжно плаче, рошави върби,
сълзѝ-листенца ронят над реката
и пишат руни златни за това,
че есента, до втръсване позната,
залъгва ги с измислени слова. ...