Aug 2, 2007, 12:07 PM

Кръговрат 

  Poetry » Love
967 0 6

Почнала бе да зараства

раната от любовта.

Престанала бях да си спомням

за миналото с тъга.

 

Но тези чувства ти пробуди,

обаждайки се сутринта.

Незнайно от какви подбуди,

запали в мене огъня.

 

Но кому бе нужно, ти кажи?

Нима ти липсвам - замълчи!

За тебе всичко е игра.

Но защо с моята съдба?

 

Безскрупулен, жесток си ти!

Но всичко връща се - помни!

Когато някой ден се влюбиш

и тебе някой ще те нарани...

© Виолета All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Да...има равновесие в живота...
    Прегръдки!!!
  • Поздрав и прегръдка за стиха,мила!!!
  • Благодаря ви приятели!
  • Защо ли в твоите стихотворения намирам и част от моите вълнения, затова ги разбирам толкова добре, защото съм го изпитвала. Но бъди сигурна, че и на него ще му се случи и ще усети кръговрата на живота. Поздрави за поредното проницателен и истински стих!
  • ДА, проверка на времето и любовта, хубав стих,поздрав!!!
  • Да,живота е един непрестанен кръговрат,но не мисли за това да му го "върнеш",а гледай напред!Поздрав Вили!
Random works
: ??:??