Кръговрат между началото и края
на Влади
Невярващите преоткриха вярата
когато ги пресрещна път без изход.
Свалиха от гърдите всички камъни
от тях и с вяра, храм си построиха.
Във него приютяваха поклонници,
предлагаха надежда на унилите.
На гладни - хляб, на враговете - прошка
и покрив над главите на сгрешилите.
Докато в един ден очи отвориха
и истината блесна като огън.
Препълнен беше храма със търговци
и място нямаше дори за Бога...
Изчезна смисълът да се прощава...
Във стока се превърнаха молитвите.
Надеждата затрупана под камъни,
а пътят преграден със знак „Без изход"...
ххх
Да разбереш,че краят е начало,
че чернотата подчертава бялото
не ти е нужен храм, а само вяра.
И мисия, в която да повярваш…
© Дочка Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Само когато стигнем път без изход си спомняме вярата. За малко...
-
Много хубав и мъдър стих! Поздравления!
-
Благодаря, приятели. Бъдете здрави!
-
Човек без вяра е празен.
-
Да, вярата и Бог не са в храма, а в сърцето!
-
Много силен стих, изпълнен с библейска мъдрост, която докосва душата и води до размисъл. Финалът е чудесен! Поздравявам те, Дочка!
-
Ох! Доче! Колко е актуално!
-
Разкошно е!!! Толкова много смисъл и подтекст зад думите, че и куплетите стават сякаш тесни. Сънуваме го вече този "път без изход" в изтерзаните си сънища, Доче. Много стойностна творба си ни поднесла, поздравявам те за таланта и мъдростта в нея!💕🌹💋
-
Да разбереш,че краят е начало,
че чернотата подчертава бялото
не ти е нужен храм, а само вяра.
И мисия, в която да повярваш…""
Прекрасен стих и финал! Поздрав, Доче! -
Да разбереш,че краят е начало,
че чернотата подчертава бялото
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Хубава вечер, Довереница!