Ако следвам плахите акорди в мрака
и пристъпвам бавно с поглед изумен
ще изчезне ли вълшебството прекрасно
с изгрева на утрешния ден.
Или във танц лудешки до забрава
ще стъпкам младата трева,
която се едва подава
изпод мократа земя.
Принасяйки дъха си в жертва
ще сблъскам огън и вода,
във гибелната им прегръдка
отново ще се преродя.
Чува се последен тон,
сега с хармонията сме цяло,
стъпка,врътване, поклон
и започвам отначало
© Роксана Медичи All rights reserved.