Кръговрата на любовта
Есенният вятър за разтуха
взе да духа, духа, духа...
Търсеше да се разсее
и листата да разсмее.
Тичаше по голото ми тяло,
настръхнало, наежено изцяло,
там където бяха дните
от лятото със тебе скрити.
Някъде изчезна надалече,
навлече есенното си елече,
от тъга покапаха листата, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up