Кръговрата на любовта
Есенният вятър за разтуха
взе да духа, духа, духа...
Търсеше да се разсее
и листата да разсмее.
Тичаше по голото ми тяло,
настръхнало, наежено изцяло,
там където бяха дните
от лятото със тебе скрити.
Някъде изчезна надалече,
навлече есенното си елече,
от тъга покапаха листата, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up