Ще дойде лятото, косата ще порасне
и пак животът ще си влезе в цикъл,
тотално раната в душата ще зарасне,
сърцето ще възвърне нормалния си ритъм.
Дали ще бъда същата както преди тогава,
най-вероятно подобно копие на мене си,
главата пак самотно на възглавница ще ляга,
отново няма да обича нищо в себе си.
Ще продължава да си плаче вироглаво,
да трови нервите ми безотказно,
защо по дяволите не престава
не ú ли стана ясно, че докато е празна, ...