На брега самотен, бледен и умислен
ти стоиш и гледаш с питащи очи.
Погледът ти светъл днес е тъй унесен
и далечен, че потрепващо блести.
Търсенето - смисълът на битието,
нарушило е душевния покой.
Неусетно на съдбата питието
огорчило е навек живота твой.
Може би си мислиш, че пред теб реката
посребрена пак е същата река,
и едва ли не безсмъртна на замята
ще остане вечно твоята душа? ...