Поглеждам те, изпиваш ме с очи,
душата ми не спира да крещи!
Не знам коя съм, нито ти какъв си,
а често срещам те в съня си.
Дали те искам... трудно е да кажа -
сърцето си със тебе ще накажа.
Да бие силно всеки път,
когато ти си тук!
А мойта мъничка душичка
е като волна пойна птичка
и страх ме е да ти я подаря,
за да не я затвориш на мига...
Заключена ли е, ще страда
и ще се чуди как да ти избяга...
а мъничкото ми сърце,
без теб със сигурност ще спре.
Не зная аз какво желая,
безспирно - ден и нощ се мая:
Дали добре е да съм с теб сега?!
Не знам! Затуй оставам си сама...
Това е моят цикъл вечен
в живота без любов обречен.
Това е мойта орисия,
на зла вещица магия.
© Мария All rights reserved.