Mar 10, 2022, 12:40 PM  

Kръст до кръст... 

  Poetry » Phylosophy
213 2 4

За кой ли път ще се продъни
денят? Бездънен уж и цял,
от ямите наглед бездънни,
сам дяволът е изпълзял.

Какво пък, квотата омраза
я преизпълних в този век,
пандемия, война – доказа,
човекът колко е човек.

Май твърде много Бог заложи,
на този слаб и подъл вид.
Спасяват собствените кожи,
духът божествен неоткрит,

щом в някоя душа простене,
полита тя и без крила...
Грехът си носи – непростен е,
че по-различна е била.

И на какво се е надявал?
не знам,  но с чувството за мъст
човекът за човек е дявол...
Христос един, а кръст до кръст...

© Надежда Ангелова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??